Alana Blanchard

Това, което ни кара да станем изследователи, е нуждата просто да си съберем нещата и да тръгнем. Така казват от Rip Curl и ние сме готови да им повярваме напълно, защото най-големите ни открития – за това, което обичаме да правим, за природата, за любимите ни активности и за нас самите, сме направили именно когато спонтанно сме последвали „слуха за големите вълни, които ни очакват”.

Rip Curl e марката за сърфисти, създадена през 1969 г. в Австралия от двама сърфисти – Дъг Уорбрик и Брайън Сингър. Днес брандът създава, разпространява и развива екипировката си за сърф в редица страни в света, като добавя към продуктите си и облекла и аксесоари за ежедневния ни стил, бански костюми, часовници, уейкборд принадлежности и дори планинска екипировка като ски и сноуборд дрехи и аксесоари.

Снимка: Steve Morissette/Rip Curl, Сърфисти: Brisa & Katie Hennessy

Брандът подкрепя и редица атлети, които изпробват и използват продуктите на марката за по-доброто си представяне в спортовете, които практикуват. Един от атлетите, които представят Rip Curl, е сърфистката Алана Бланчард.

Алана е родена на красивия остров Кауай и откакто се е научила да сърфира, когато е била едва на четири (какво друго да се научиш да правиш, когато живееш на такова място?), никога не е преставала да се занимава с вълнуващия спорт. Участвала е на редица световни състезания и е печелила някои оспорвани шампионати при жените като световния пайплайн шампионат в Хавай. Сега, освен сърфист, Алана е и дизайнер и модел на костюмите за сърф и бански на Rip Curl, както и други артикули и аксесоари.

Alana Blanchard

Банските, представени от сърфистката, са цветни, свежи и предизвикващи ни да излезем в преследване на следващата вълна. Те са чудесни за цял ден плуване в солените води, но и за няколкочасово излежаване под сенките на сламените чадъри на плажа (естествено, със студена напитка в ръка).

Alana Blanchard

Без значение дали сте опитна мацка, която скрива шапката на всички наблюдаващи (които никак не са малко!) с уменията си, или тепърва започвате да навлизате в дълбокото, банските костюми на Rip Curl се грижат не само за привличащия вниманието външен вид, но и за комфорта и функционалността спрямо предназначението по време на носене.

Alana Blanchard

Преди да „разходим” новия си бански костюм по плажа и из водата обаче, трябва да се доберем до плажната ивица. Винаги е по-добре да сме облечени в леки, светли дрехи, изработени от подходящи за горещите месеци материи, вместо в нещо, което да кара температурата навън да се усеща с 10 градуса по-висока.

Летните серии на Rip Curl – Palm Island и Tropical Tank, са създадени именно, за да ни бъде удобно в горещините. Светлите цветове са идеални за часовете под парещото слънце, а щампите и надписите с палми, и закачливи цитати не ни оставят на мира само и само да се отправим към някой плажен палмов (ако може) оазис.

Към тениските и шортите прибавяме и плажни чанти, които са идеални, за да поберат всичко, което ни е необходимо близо до морето. Те са удобни и създадени в същата тропическа схема както дрехите и са идеалното комфортно допълнение към летния ни аутфит. Шапката с периферия пък, е възможно най-доброто решение, когато прекосяваме “пустини” без сламени чадърчета в близост.

Изобразените продукти на Rip Curl, както и още други стоки за спорт и свободното време, можем да намерим в магазини Sport box. Там, сега има лятно намаление, което продължава до изчерпване на количествата и дрехите са намалени както следва:

Топ TROPICAL TANK 60/42 лв. (редовна/намалена цена)
Шорти NEAL WALKSHORT 90/63 лв.
Тениска GRACIANO TEE 60/42 лв.
Плажна чанта PALM ISLAND 90/63 лв.
Чанта PALM ISLAND 50/35 лв.
Шапка MILO PANAMA 49/35 лв.

Alana Blanchard

Една сутрин осъмнах с имейл, съдържащ истинско предизвикателство, дори по-яко от това да ти лепне вулкано-то*! Отправяха ми запитване дали искам да разкажа това-онова за любимия си спорт, за про-тата в уиндсърфинга, за начина на живот и въобще – да се гмурна в темата „Къде е уиндсърфинг спортът в момента?“.
Толкова се ентусиазирах, че дълго време не можех да седна да подредя мислите си на хартия. Признавам си, няколко седмици наред пишех наум!

НАЧАЛОТО
Както се казва, за да стигнем някъде, първо трябва да тръгнем отнякъде. За целта, ще се разходим до началото, без което всичко щеше да си остане една жул-верновска идея.
Кредитът за появата на уиндсърфинга дължим на Нюман Дерби, американски изобретател, създател на – както сам той го нарича – сейлбординга. Израснал в Пенсилвания, САЩ, още на 12-годишна възраст Нюман започва да строи платноходки. И както сами бихте се досетили, първата му лодка претърпяла абсолютен крах, като потънала във водите на река с трудно за произнасяне име – Съскуъхана (бел.ред. Susquehanna River). Нашият упорит герой обаче, отдаден на любовта си към първото творение, успял някак си да го спаси, като го измъкнал от водата, за да може същото да заживее втори живот в близост до двора му, този път като „къщичка“ за змии.
Творението на Дерби, което живо ни интересува обаче, е заченато през 1948 г. и представлява идея за ръчноуправляван модел на квадратно платно (приличащо на перпендикулярно хвърчило), монтирано на катамаранна платформа.
По-късно в средата на 60-те, когато Нюман Дерби навършил двадесет години, изобретението му претърпява сериозна промяна. Създателят максимално олекотява носещата конструкция, тя вече има плоска дървена структура и представлява плаваща платформа за отдих и разходка по водата, наименована „Сърфът на Дерби“.

Самият Дерби спокойно можем да определим като първия уиндсърфист, защото в периода 1964-65 г. той съумява да подкара десетфутовия си модел (приблизително три метра), задвижван от силата на вятъра, в околните езера.
Така през август 1965 г. в списание Popular Science той за първи път дава гласност на изобретението си, което към онзи си момент съдържа два независими един от друг компонента – платното просто е подпряно, незастопорено на „возилото“. Въпреки публикацията в научното списание, Нюман Дерби така и не патентова хрумката си.
Това дава златна възможност на калифорниеца Джим Дрейк и сърфиста Хойл Швайцер да го патентоват през 1968 г. във вида, в който е познат днес – платно, закачено посредством мачта към дъска за хавайски сърф. Впоследствие моделът доста бързо бива разработен от компанията на тандема – Windsurfing International Inc., като в един по-късен етап Хойл откупува дяловете от компанията на стойност $36 000 от съдружника си и започва да раздава лицензи за международно производство на модела.
Към този момент Европа е жадна за новия спорт, а компаниите с подлиценз като Bic Sports, F2 и Mistral искат да намерят начин да се освободят от задълженията си на подлицензенти на Windsurfing International Inc. Това дава повод за много съдебни дела, оспорване на иновативността на модела, патентован от компанията-майка, в резултат на което същият претърпява много бързо развитие и модернизация, за да стигне до футуристичния си облик днес.

В момента компании като Fanatic, Tabou и JP, които са едни от основните производители на дъски за уиндсърф, всяка година изваждат на пазара подобрени и тунинговани модели на продукта си. Тази тенденция неотлъчно се следва и от утвърдените с течение на времето марки, създаващи уиндсърфинг платна, като North Sails, NeilPryde и Gaastra. Симбиозата е дотолкова напреднала, че ежегодните модели не само че се изработват спрямо подобренията на дъските, но и от гледна точка на визуалната комбинация от дизайн и използвани цветове.

ЖИВИТЕ ЛЕГЕНДИ
За да имаме космическите измерения в развитието на уиндсърфинга към днешна дата, не може да не споменем две имена – това на Роби Неш и на голямото дете Джейсън Полаков. Възрастовото измерение и на двамата е живото доказателство, че за професионалистите факторът „навършени години“ не играе. Дори напротив, в бранша съществува усещането, че колкото по-улегнали ТРЯБВА да стават, толкова по-луди глави го раздават. За момент не спират да се развиват уменията си в спорта, не спират да пътуват, за да карат…. все така гонят Михаля в доказателство, че перпетуум мобиле съществува. И ако за някои това е непонятен житейски път, то за нас остава благодарността и умилението, което изпитваме към тези хора. Жив пример за еволюцията на спорта.

Роби Неш и Джейсън Полаков на Jaws, 2011 г. Фотография: Tracy Kraft/Red Bull Content Pool

Пръв по възмъжалост, но и по хъс и мотивация, е Роби Стънтън Неш, към днешна дата на 53 навършени години. В историята на уиндсърфинга чичко Неш, както галено го наричаме помежду си, се прославя с внушителния тейбъл топ* и страшничкия за учене фронт лууп. Неш ще остане в историята на спорта и с първия фронт лууп (преобръщане с главата напред), направено с дълга дъска – Mistral Equipe, с размер 3.72 м. Към днешна дата Роби Неш е титулован като „Легендата на уиндсърфинга“, дори се счита за един от основоположниците на производен, нов вид спорт – кайтсърфинга. Тук идва и логичният въпрос, дали това не е първата запалена лампичка – предупреждение, че на уиндсърфинга му предстои да отстъпи мястото си на нещо по-ново, по-яко и по-лесно за напредване… НО, дотогава ще уважим много прогнози, ще покараме уиндсърф и… ще видим!

Роби Неш. Снимка: Kolesky/Red Bull Content Pool

Другата голяма известност в спорта, с особено силно присъствие на уейврайдинг сцената, определян от гилдията като „уиндсърфиста на всички времена“, е лудакът Джейсън Полаков. За него трябва да прибавим, че освен на уиндсърфинга и предизвикателството да пътува, за да кара вълните-челюсти, той е и страстен почитател на мото-кроса (разписал се е с подобаващ брой травми и в този спорт). Всъщност, много и още по-много може да се разкава за Джейсън, а личното ми мнение е – това е живото доказателство, че перпеттум мобиле съществува!

Джейсън Полаков, Снимка: Beau Pilgrim/Red Bull Content Pool

За Полаков се заговаря за първи път през 90-те. Той е забелязан заради специфичен стил и невероятни умения, демонстрирани при „пързалянето“ по вълни. Нещо повече, възхитата идва и от факта, че той е един от първите уиндсърфисти, които започват да тунинговат дъските, които карат. Така Полаков освен че съумява да наложи собствен стил в уейврайдинга, неусетно полага основите на „тенденциите на Джейсън“ за бъдещата много бърза еволюция във формата на уейвърките. Първоначално любимият ни супергерой кара традиционния за времето си асиметричен дизайн, заложен във формата на дъската, но я заменя почти веднага със симетричната заострена задница (pintail). Това е и преломът в историята и развитието на уиндсърфинга – направо революция!, защото дава тласък в развитието на формата и дизайна на дъските за уейв уиндсърф към днешна дата. Кой ти тогава (никой!) въобще е можел да предположи, че спортната визия на Джейсън ще се разпростре отвъд настоящето, за да създаде един от най-известните и преуспяващи брандове – “Jason Polakow Australia”, диктуващ модата и тенденциите на пазара за уиндсърф през 21 век.
Наред с многото титли и силното присъствие в световната купа в уейврайдинга, щурият Джейсън ще остане в историята на уиндсърфинга и с тенденциозното „разпукване“ на вълните – челюстите на Ho’okipa, Хаваи, САЩ. А тази година – и с успешното пързаляне по 6-7-етажните грамади на Назаре, Португалия. Няма такава сила, няма такова спокойствие и вътрешна увереност за успех. Ей така, кара си ги човекът, сякаш закусва сутрин мюсли, с невероятна лекота и красота! Keep going, MASTER!

Пълната статия и още много вятърничеви емоции, свързани с уиндсърфа, ви очакват в брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Търсете го в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

фотограф: Мартин Раднев

След проследихме началото на уиндсърфа и живите легенди в спорта, веднага засилвам към вашето внимание мучачото Голито Естредо.

Голито Естредо

Роден през 1989 г. в Парламар, Венецуела, за първи път започва да се състезава на 13-годишна възраст, като до момента е носител на шест световни купи в дисциплината фрийстайл. Това е човекът, благодарение на когото уиндсърфингът няма начин да загине… или пък случайно да бъде изместен от кайтсърфинга. Допринася нечовешката за равитието на дисциплината към днешна дата, като процесът търпи развитие. Затрогващо и с благоговение го наричам Mr. Alien (Г-н Извънземен). Като го гледа човек в тубата, за да абсорбира уменията му, в захласването си, успява да забрави от коя фигура е тръгнал човекът, за да навърже 4-5-6 такива и да се озове в някаква космическа безкрайност на ротациите… Еър Флака в Шака 720, yeah! Като жабка по водата е, скача от място и с лекинка засилка… и скачааа високооо! (Дали белите могат да скачат така?!) И навързва, навързва… последният да затвори вратата.

Сара-Кита Офринга

Дамската представителка в същата дисциплина, еквивалент на Естредо, е къдравелката Сара Кита Офринга от Аруба. Родена на 4 юли 1991 г., на 24-годишна възраст тя вече е седемкратен носител на световната титла във фрийстайла и двукратен в слалома. Определят я като „кралицата на фрийстайла в уиндсърфинга“. На искането да се опише във водата отговаря: „Винаги съм водена от предизвикателството да „изпомпам“ нещо ново. Опитвам се да работя предимно върху нови трикове и това е причината за внушителните ми „размазванки“ във водата. Но дори и най-малкият прогрес е страшна мотивация за мен, до степен да вярвам, че всяко падане си е заслужавало… Като цяло съм весела и винаги ентусиазирана, особено за случването на нови неща“. Любимите й места за каране са Фуертевентура, Бонейр и Аруба. За Сара не се говори много, дори е трудно да се намерят разнообразни нейни снимки в интернет пространството… Присъствието й във фрийстайла е ненатрапчиво и скромно. Но уменията в пумпалеенето са завидни. Физически е внушителна – висока и здрава, лицето й винаги по детски захилено, добронамерена и сърцата, мята си се мъжката във водата. Участва в много кампании за популяризиране на уиндсърфинга сред малките момиченца. Сара си остава вдъхновение не само за нежната половина в спорта, но и мотивация за силния пол.

Близначките Морено

Прегледът на световния уиндсърф уейв-фрийстайл елит не може да мине и без сестрите Ибала и Дайда, по прякор Близначките Морено. За тях винаги се говори в множествено число и няма как да е другояче. Родом от Лас Палмас, Гран Канария, Испания, те правят дебюта си на световната уиндсърф сцена през 1998 г. В някакъв период от време за сестрите не се говореше много и затова, ненадейно и за себе си, бях решила, че са тихи и скромни личности, само постиженията им на световния уиндсърф подиум бяха шумни и крещящи, отмятащи, прославящи, зашлевяващи и доказващи, че са безкомпромисни във фрийстайл уейврайдинга. Обяснението за тишината около тях дойде малко по-късно, когато един ден Дайда се появи в медийното пространство, за да сподели, че е преборила диагнозата рак. Същата й е поставена 2012 г. и това я подтиква към самовглъбение. Притихва, но не защото е паднала духом или се е отказала от борбата, а за да започне побеждаването на новото предизвикателство по нейни думи „изотвътре“ и със същата онази настъпателна упоритост, с която всеки път успява да се покатери, за да види света от гребена на вълната, в духавица и пяна, докато кара уиндсърф. Много малко са посветените в двубоя й с болестта. Химиотерапията я отслабва видимо физически, тя самата казва пред списанието Cooler: „Не съм същата. Видно е, че не съм. Преди четири години бях в страхотна физическа форма и точно тогава не бях готова да спра да карам уиндсърф…“ Ибала е неотлъчно до нея, съдбата им е отредила да са заедно и в това страшно, сломяващо житейско препятствие и изпитание за силата на личността им.
В момента сестрите развиват уиндсърфинг спорта на Посо, участват активно в организирането на кръговете от състезанията за Световната купа, провеждат тренировъчни лагери, стопанисват малко хотелче за отдих. Не спират да тренират, всеки момент, в който има прогноза, са във водата, стремят се към усъвършенстване и според мен захождат пряко към нови върхове. Следобедите и след задължителната тренировка за деня Дайда работи като физиотерапевт, помага на близки и познати, на хора в нужда. Понякога сред пациентите е и нашият познайник фрийстайлър Голито Естредо… Който не спортува, той не се травмира!
След загърбване на поредното предизвикателство, близначките Морено са по-силни отвсякога. Макар да казват за себе си “въпреки, че сме родени в един ден, по едно и също време, излезнали сме от едно и също коремче, сме много ралзични…“, животът им е отредил да са задружни и еднакви в силата на волята си и по зрелищност на карането на уиндсърф. За нас отстрани остава възхищението от хладнокръвието (нищо, че в жилите им тече кипящата испанска кръв!), с което двете заявяват на света, че уиндсърфът няма да умре, а ще пребъде!

И след като доволно спрегнахме имената на фристайлърчетата, трябва да разкажем и за летежите на детето-чудо Филип Костер, който също фрийстайлничи, но по вълните. Роден на 5 март 1994 г., на канарския остров Las Palmas, той живее на къща в близост до морето заедно с родителите и сестра си. На осем „той е малък, но вече знае“, че иска да се занимава с уиндсърфинг и нищо друго. И това не е изненада за никого, предвид, че докато пише домашните си, от прозореца на стаята си може да наблюдава екшъните на местните гурута във водата. Преди да започне уиндсърфистката си кариера, Филип е шампион на Канарите по плуване, водата е любимият му физико-химичен елемент, и кариерата му получава тласък именно в тази посока. На 12 получава уайлдкард за PWA World Cup в Позо и въпреки че е елиминиран още на първия кръг, това е разковничето, което го кара да продължи да тренира като обезумял, използвайки всяка минута във водата, за да се усъвършенства. Разбира се, резултатите не закъсняват, на седемнадесет Филип Костер става световен шампион в категория вълни при мъжете, и съответно е най-младият световен шампион в историята на уиндсърфинга. Не е ли това само по себе си космос? Мъникът да сложи в „джобчето“ си мъже-професионалисти с дългогодишен опит зад гърба си? И всичкото това с невероятна лекота…
В момента лудкото Костер „диша във врата“ на Рикардо Кампело, направил първи опит да завърти тройния фронт лууп, а цялата уиндсърф гилдия му стискаме палци… защото всеки път е на косъм да го стори, дори ако трябва да сме точни, на милимунда от косъма е. Със сигурност успехът му е въпрос на време… на кратко време!

Пълната статия и още много вятърничеви емоции, свързани с уиндсърфа, ви очакват в брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Търсете го в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

фотограф: Мартин Раднев

Роден през 1923 г., Джак израсва в Орегон, Портланд, но малко по-късно семейството му се мести в Южна Калифорния. През 1949 г. той се озовава в Сан Франциско, където се занимава с най-различни дейности – работи като рибар, продава пожарогасители и капандури, но каквото и да прави, не пропуска ден, в който да не слезе до океана, където практикува бодисърфинг по студените вълни. Нуждата е майка на повечето големи открития, а смразяващата вода е достатъчен стимул да започне да експериментира с различни материали, които да намалят неприятния ефект от ниските температури. В началото пъха в банските си костюми PVC, което върши някаква работа, но истинският пробив идва, когато приятел му показва неопренова пяна.
Така, без да предполага, Джак О’Нийл се превръща в човека, без когото сърфът щеше да е запазена територия само за онези щастливци, живеещи в тропически климат край топли води. Защото именно благодарение на него днес имаме неопрена, с който температурата на водата и въздуха стават фактор почти без значение.

“Аз съм точно толкова изненадан, колкото всички останали. Просто си играех с гума.”

През 1952 г. Джак отваря първия си магазин в малък гараж, съвсем близо до любимия му бодисърфинг спот. Това е и един от първите сърф магазини в Калифорния, простичко озаглавен “Surf Shop”. Джак все още притежава оригиналното разрешително за магазина, и ако искаше да се заяжда, можеше да обикаля по света и да прави проблеми на всички магазини, които носят същото име. Но Джак не е такъв човек.
В магазина си продава дъски от балса, вакса от парафин и първите му модели неопрени. Хората му казват, че няма да изкара дълго в бизнеса.
Е, хората не са били прави. Седем години по-късно, през 1959 г., Джак мести магазина си по-близо до брега на Санта Круз, където водата е по-топла и вълните са по-добри. Отваря и втори магазин, точно навреме за големия бум на сърфинга през 60-те. Оттам насетне всичко е история.

“Океанът винаги ме е успокоявал. Когато нищо не върви, скачаш в океана, и изведнъж всичко отново е наред.”

Джак е баща на седем деца, всички от които са ангажирани с бизнеса – и със сърфа, разбира се. Всъщност един от синовете му – Пат, е човекът, изобретил сърф лийша и иронично, именно Джак става една от първите му жертви – така губи окото си, докато кара на The Hook в Санта Круз. Но брадатата му физиономия, допълнена от черната препаска на окото, става новото лого на марката, разпознаваемо по целия двят.

Днес Джак е над 90-годишен. Продължава да живее на брега на океана, да гледа вълните, да работи активно за защитените морски бозайници и да обучава деца за ценността на океана и важността на опазването му. А компанията му, започнала с онзи малък магазин е мултимилионна индустрия, която продължава своя възход.

Как се създават едни от най-значимите марки и какви са историите на хората, чието име стои на етикета – ще прочетете в брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Търсете го в началото на всеки нов сезон, четири пъти в годината, в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

фотограф: Мартин Раднев

Роденият и израснал в Кайлуа, Хаваи, Пийт Кабрина има силна връзка с океана. Нищо чудно, че от ранна детска възраст започва да кара хавайка. 80-те обаче идват и носят със себе си уиндсърфа, а Пийт не остава по-назад и веднага се отдава на новия спорт. Не след дълго Пийт вече е професионален състезател, и печели първата си световна титла, а в следващите две десетилетия Пийт е сред хората, които дефинират професионалния уиндсърф с невероятния си стил и умения, до 1985 г, когато става световен шампион в уиндсърфа и си завоюва място в историята завинаги. Но историята не свършва дотук.

Липсата на качествена екипировка по това време кара Пийт сам да създава дъски и аксесоари, които ще подобрят представянето му. Така, в малък магазин в задния му двор, се ражда марката Cabrinha, под чието име той започва да прави дъски за уиндсърф и да развива страстта си по водния спорт и дизайна едновременно. Първата любов обаче ръжда не хваща, и сякаш неизбежно Пийт се завръща към хавайския сърф. В началото на 90-те той е част от група сърфисти, отдадени на идеята да разгърнат максимално потенциала на сърфа, да разрушат основите на онова, което е познато и да открият нови възможности за развитие и мислене извън кутията. В резултат на ежедневните им опити да измислят и изпробват нещо ново и невиждано дотогава, се раждат сърфът със страпове и тегленето с въже. За да достигнат до вълни, преди смятани за невъзможни за каране, те започват да използват плавателни съдове, които да ги теглят, и стават известни на света като The Strapped Crew. С новите си изобретения и техники, на групата й хрумва още нещо – да карат най-големите вълни в света по начин, по който никой дотогова не го е правил. За късмет на Пийт и приятелите му, точно в Хаваи се намира един все още малко известен спот. Разположен на северния бряг на Мауи и до голяма степен непознат дори за местните, този спот има митичната слава на едни от най-големите вълни на планетата. Да, точно така, днес всички знаем за Jaws, но времето, за което говорим, е някъде в началото на 90-те.
С помощта на джет и сърфове със страпове, Пийт Кабрина и The Strapped Crew атакуват чудовищните вълни.

“Още първия ден на Jaws стана кристално ясно за всички, че достигайки до тези вълни, теглейки се с джетове, ние може да уловим, и – да се надяваме – да караме всеки един размер вълна, която океанът ни изпрати.”

На 10 януари 2004 г. Пийт Кабрина успява да улови и да кара най-голямата вълна в историята на сърфа – 21-метрово чудовище, което му осигурява наградата Billabong XXL и го вписва в световните рекорди на Гинес. Вълна, която носи маса, еквивалентна на водата от 54 басейна с олимпийски размери.
Но Пийт определено не е човек, който ще лежи на стара слава. За трети пореден път в живота си той се отдава на нов, не по-малко вълнуващ воден спорт. Този път това става с появата на кайтсърфа, а общото отново е неуморната страст, стил и изключителни умения, които влага Пийт. И тук той отново открива предизвикателство не само за спортния си дух, но и за творческата си същност. Кайтсърфът е толкова ново занимание, че нуждата от качествена екипировка е крещяща. Така години след онзи малък магазин, в който за пръв път се появява марката Cabrinha, през 2000 г. тя започва своето същинско съществуване, движена от непоколебимия дух на Пийт. Днес, 16 години по-късно, тя е водещата марка в производството на екипировка за кайтсърф, а Пийт не спира да работи в посока усъвършенстването, популяризирането и подпомагането на спорта – дали като кайтсърфист, фотограф, художник, графичен дизайнер или просто като човек, обикалящ света с крилото си. Естествено, марка Cabrinha.

Как се създават едни от най-значимите марки и какви са историите на хората, чието име стои на етикета – ще прочетете в брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Търсете го в началото на всеки нов сезон, четири пъти в годината, в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

фотограф: Мартин Раднев

Когато чуеш името Неш, първата асоциация е Роби Неш – чудотото на уиндсърфа, най-младият световен шампион и една от личностите, променили из основи водните спортове въобще. Истината е обаче, че за популярността на фамилията отговорност има не само Роби, с неговите десетки титли, впечатляващи трикове и активен начин на живот, отдаден на популяризирането на спорта, но и баща му Рик – без когото нищо от това най-вероятно нямаше да се случи.

Рик Неш е роден през 1940 г. в Калифорния. Учител по професия, сърфист по душа, той използва всяко свободно време да се отдаде на страстта си – било то във водата или в задния двор на къщата си, където се занимава с дизайн и шейпване на сърфове. През 1959 г. среща бъдещата си съпруга Карол, а малко по-късно през същата година успява да хване и най-голямата вълна за времето си – постижение, което заслужено му осигурява място в първия брой на списание Surfer. Калифорния обаче не е достатъчна на Рик, и след поредната прекарана зима в Хаваи, той решава, че е крайно време да се премести там, където условията са целогодишно подходящи.

“Всеки ден, в който си във водата, е добър ден!”

През 1968 г., Рик, Карол и трите им деца по това време – Ранди, Роби и Кристин, се местят за постоянно на хавайския остров Кайлуа. Рик започва работа в местната гимназия, от която му остава достатъчно свободно време, което да прекарва на плажа със семейството си. Няма значение под каква форма, важното е всички да са във водата, постоянно. Именно във водите на Хаваи 11-годишният по това време Роби за пръв път опитва новия по това време спорт уиндсърфинг – и само две години по-късно, той вече печели първата си световна титла и става най-младият световен уиндсърф шампион. Дете-чудо, безспорно, а като доказателство в следващите години, въпреки че се състезава като аматьор, Роби печели световния шампион последователно от 1977 до 1979 г. А след създаването на Професионалната уиндсърф асоциация (PWA), продължава да печели всички световни титли от 1983 до 1991 г.

“Това, което ме мотивираше, когато бях млад, и това, което ме мотивира сега, е като цяло едно и също. Онова чувство на плъзгане и безтегловност.”

Докато Роби развива състезателната си кариера и впечатлява целия свят с триковете и уменията си, баща му Рик продължава да усъвършенства уменията си като дизайнер на сърфове. В малка работилница в гаража на къщата им, той изработва дъски за него самия, за синовете му и приятелите им – и когато на световното през 1978 г. целият свят вижда на какво на способни сърфовете с името Naish, идва и първото сериозно предложение от Mistral. Рик изработва няколко дъски за тях и още на следващата година семейният гараж се оказва тесен, а гимназиалният учител напуска работата си, за да се отдаде напълно на новото си поприще.

80-те и 90-те виждат истинския бум на уиндсърфа. С безпрецедентните успехи на Роби по състезанията из целия свят и развитието на технологиите и дизайна на екипировката, създавана от Рик, името Naish се налага като най-влиятелното в света, в който основните движещи сили са тези на вятъра и вълните.

Роби ще остане завинаги в историята на уиндсърфа – не само като най-младия световен шампион, но с останалите си общо 24 титли, последната от които е от 2014 г., въпреки че вече е над 50-годишен. Но уиндсърфът съвсем не е всичко – през 90-те в търсене на нови предизвикателства, Роби започва да се състезава в тогава все още новия кайтсърфинг, като през 1998 г., става световен шампион в слалома, а на следващата години е първи и в двете дисциплини – слалом и скок.

Днес Роби продължава да е една от най-активните личности във водните спортове и да е по кориците на списанията – последната му такава е от 2014 г. на Standup Paddleboard Magazine. Сред любимите му места, където не пропуска сезон, е легендарният хавайски спот Jaws – една от най-големите вълни на света. А компанията, създадена от баща и син (в която активно участват и останалите членове на семейството), продължава да е един от най-големите производители на екипировка за уиндсърф, кайт и падълборд.

Как се създават едни от най-значимите марки и какви са историите на хората, чието име стои на етикета – ще прочетете в брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Търсете го в началото на всеки нов сезон, четири пъти в годината, в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

фотограф: Мартин Раднев

Възможно ли е от шейпър на сърфове да се превърнеш в магнат, собственик на една от най-големите мултимилионни империи? Абсолютно, особено ако се казваш Боб Хърли и притежаваш неговия нюх за бизнес и успешни начинания.
Роден през 1955 г. в Нюфаундлен, Канада, в детските си години едва ли Боб си е мислил много-много за сърф. Покрай баща си – сержант във въздушните сили, малкият Хърли прекарва по-голямата част от детството си във военни бази в Тексас и Япония. Докато през 1963 г. семейството не се мести в Ориндж Каунти, Калифорния – и тринадесетгодишният Боб открива сърфа.

Въпреки огромната му страст към сърфирането, Боб отрано осъзнава, че няма да стане толкова добър, че да си изкарва парите само с каране. Затова решава да открие нещо друго, което хем да е свързано с голямата му любов, хем да му носи приходи. Така на 21 години започва да шейпва сърфове, а няколко години по-късно, след като вече е натрупал опит за имена като Infinity, Wave Tools, Lightning Bolt, основава Hurley Surfboards – малко производство и магазин за дъски в Хънтингтън бийч. Големият му бизнес пробив обаче идва, когато през 1983 г. купува американския лиценз за тогава никому непознатата марка Billabong срещу скромните 40 000 долара. Не че Боб го е планирал – просто двама приятели сърфисти от Австралия са му на гости и имат много яки бордшорти. Боб решава да започне да продава в малкото си магазинче тази неизвестна австралийска марка, която обаче има толкова яки и нетипични за времето си дизайни. Едно нещо води към следващото и в рамките на няколко години Боб се оказва начело на гигантски бизнес.

В последвалите години Хърли продължава да доказва, че освен страст по спорта, притежава и изключителен нюх за бизнес. Сформира звезден сърф отбор, включващ знаменитости като Съни Гарсия и Ричи Колинс, спонсорира няколко състезания от световен ранг (сред които и Billabong Pro в Хаваи, едно от най-големите събития на 80-те), продуцира някои от най-популярните сърф филми за времето си като Surf into Summer (1987), Pump (1990), and Sik Joy (1995).

Нищо чудно, че цялата сърф индустрия остава изненадана, когато пред 1998 г. Боб съобщава решението си да напусне Billabong, за да основе собствена компания. Но Хърли съвсем не е глупав – той взима със себе си най-добрите дизайнери, сърфисти и маркетинг агенти, за да подсигури бързия и сигурен успех на Hurley, под чието име започва производството на дрехи, неопрени и аксесоари за сърф. Само четири години по-късно Боб продава едноименната си марка на Nike, срещу сумата от 120 млн долара.

“Да правиш пари е скучно, освен ако не е резултат от нещо удивително.”

Боб Хърли остава начело на компанията си, макар и не толкова активно ангажиран в бизнес делата си. Безспорният му принос към развитието на спорта обаче му носи признанието на списание Surfing като една от най-влиятелните личности в историята на сърфа. Успява да предаде страстта си и на синовете си – единият е сърф шампион през 1997 и 1999 г., а другият е криейтив директор на Hurley.

Как се създават едни от най-значимите марки и какви са историите на хората, чието име стои на етикета – ще прочетете в брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Търсете го в началото на всеки нов сезон, четири пъти в годината, в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

фотограф: Мартин Раднев

“Surfing The Wild East” – сърф филмът, дело на Стоил Димитров и Рене Екерт, вече може да гледате онлайн. Заснет през есентта 2011 г., филмът проследява пътуването на трима професионални сърфисти – Иън Уолш, Гари Саведра и Пърт Стендлик – в преследване на вълни по крайбрежието на Черно море през България и Турция, та чак до Азърбейджан и Каспийско море.
Не очаквайте нищо обичайно за сърф филмите – не защото, по общоразпространеното мнение в Черно море не става за сърф, напротив. Празни плажове и затворени барове, вълни и бури, и едно пътешествие, толкова красиво заснето, че веднага ти е ясно – есента е по-добрият сезон на морето. А за сърф – определено става.

Surfing the Wild East | undefined

Мат Казума Киношита е роден и израснал в Хаваи. Нещо учудващо, че вече повече от 30 години се занимава с дизайн и каране на сърф? Не мислим. Мат се качва на дъската едва осемгодишен, а когато е на 10, получава първия си ръчноизработен сърф, дело на легендарния хавайски шейпър Бен Айпа.

“В онези години се събирахме с други хлапета да гледаме как се правят дъските ни и това беше най-невероятното и яко нещо за мен, а шейпърите бяха моите герои. Мечтаех си да стана точно като тях, когато порасна.”

За известно време Мат се отдава на състезателната кариера, постига значителни успехи, дори става шампион на САЩ. Но състезанията не са му достатъчни, не му носят вкуса от есенция на сърфа, чувството, изпитано в онези ранни години. И така, под ръководството на детския си идол Бен Айпа, Мат започва да се учи на изкуството да правиш дъски.

Днес от онези първи стъпки в шейпването, са минали повече от 25 години. За това време Мат е успял да се наложи като един от най-добрите в изработката на сърфове не само в Хаваи, но и изобщо. Непрекъснатия му стремеж да открива нововъведения и да доусъвършенства детайлите, превръща дъските му в емблема. Мат е абсолютно всеотдаден на желанието си да предложи най-доброто възможно, било то като дизайн, технология или материал. Затова не е странно да го видиш в неделя вечер в празната работилница да изпробва нова смола, която може би ще е по-издръжлива или ще пожълтява в по-малка степен. Или да е на плажа, задълбочено наблюдаващ как се представят различните кайтсърфове, уиндсърфове, лонгбордове, падълбордове, замислен за начините, по които една лека промяна в дизайна би могла да промени изцяло представянето им.

“Обикновено се събуждам в един през нощта и работя до шест сутринта, след което отивам да карам. Гледам да съм си свършил цялата работа, докато другите хора са още в леглата, така мога винаги да съм във водата, карайки или обучавайки.”

Да бъде най-добрия в правенето на сърфове – естествено, носещи гордо името му Kazuma – не е достатъчно на Мат. Освен да даде на хората най-добрата възможна екипировка, той иска да им даде и най-добрия възможен старт в спорта и да помогне до колкото е възможно за усъвършенственето им. Затова и от над 15 години Мат е отдаден на работата с деца като треньор, и под неговите наставления са излезли едни от най-прогресивните хавайски сърфисти.

Как се създават едни от най-значимите марки и какви са историите на хората, чието име стои на етикета – ще прочетете в брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Търсете го в началото на всеки нов сезон, четири пъти в годината, в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

фотограф: Мартин Раднев

снимка: Tia Blanco

Тиа Бланко превръща в магия всичко, до което се докосне! Тя е част от група талантливи, амбициозни и млади жени сърфистки, които със замах задават бъдещото развитие на този спорт. Бланко е и заклет веган, ценител на здравословния начин на живот и мислене.

снимка: Tia Blanco

снимка: Tia Blanco

В едно от последните й пътешествия до Никарагуа Тиа Бланко показва ненадмината красота и спокойствие на Централна Америка. Видеото, наречено „My Journey”, започва с безлюдни плажове и достига кулминация с хипнотизиращ залез. На неговия фон Бланко „танцува“ върху вълните, за да нарисува своята собствена, уникална история върху тях.

„Сърфирането и рисуването много си приличат. И при двете имаш пред себе си празно платно“, казва Бланко.

снимка: Tia Blanco

снимка: Tia Blanco

Тиа Бланко е обещаващ професионален сърфист. Само на 19 години тя вече е направила неща, които повечето сърфисти никога не са опитвали. Родена в Пуерто Рико и израснала в Сан Диего и Хавай, тя никога не е била далеч от плажа. Именно тези места подхранват страстта й към сърфа и са от ключово значение за успеха й.

снимка: Tia Blanco

снимка: Tia Blanco

„Харесвам комбинацията от женственост и агресивност при жените сърфистки. Красиво е, изключително грациозно, но и много различно“, казва Тиа Бланко.

снимка: Tia Blanco

снимка: Tia Blanco

Тиа е също дарител в две благотворителни организации и обича да помага на всички, които имат по-малко късмет от нея самата.

снимка: Tia Blanco

Ако сърфирането и начинът на живот на Бланко са показател за бъдещето на женския сърф, то това ще е едно наистина светло бъдеще!

визия: business.transworld.net

Решението е взето вследствие на желанието Олимпийските игри да станат по-близки до младите хора и да отговорят на все по-засилващата се тенденция към урбанизация на спортовете.

“Искаме спортът да стигне до младите хора. А с множеството възможности, които те имат, не можем да очакваме, че те ще дойдат при нас. Ние трябва да отидем при тях.”, каза Президентът на Олимпийския Комитет Томас Бах.

В Токио 2020 ще вземат участие 40 сърфиста, 80 скейтбордиста и 60 катерача (по равно мъже и жени). Сърфингът ще се провежда на крайбрежието южно от Токио, след като първоначалната идея да се използва машина за изкуствени вълни беше отхвърлена. В скейтбординга състезанията ще се провеждат на закрито, като ще включват дисциплините парк и стрийт. Катерачите пък ще трябва да събират точки от трите дисциплини – боулдър, трудност и скорост, а накрая медал ще получат натрупалите най-голям актив точки.

Останалите два нови спорта в програмата на Олимийските игри 2020 ще са бейзбол-софтбол и карате.

И тази година дойде 2-ри август. Денят, в който осъмнахме с новината, че Андре ни е напуснал. Сърфисткото общество загуби един невероятен човек, творец, който заради болестта беше разбрал урока на живота – да ценим малките неща, всеки подарен ни миг, и да им се радваме, защото това е неговият смисъл…

С брат ми по „оръжие“ тъкмо обсъждахме „пинизите“ на Вулканото и… разбрахме! Бяхме покосени. И замълчахме. Без да говорим, сложихме на гиковете черни ленти и посветихме карането през деня на него, на пълния с живот и желание да промени света Пашко. Тогава си казахме, че той ще се радва на вечната прогноза…

Няколко сезона по-късно, втори август отново се търкулна, а мисълта за Андре е по-жива от всякога. Легендите не умират! И докато пиех сутрешното кафе и преглеждах уиндгуру-то, за да видя дали ще духа на острова, се натъкнах на поста на австриеца Ману Графенаер, посветен на приятеля му Андре Пасковски, по повод загубата му и вследствие на споделяното им приятелство приживе. И понеже силата на думите не може да преразкаже, писах на Ману с молба да ми позволи да споделя спомена му с българската уиндсърф гилдия и не само… Следващите редове са предоставени с чувственото съгласие и подкрепа на мистър Графенаер по повод загубата на приятеля му, и наша загуба, Андре Пасковски – Пашко:

„Честит Рожден ден, Андре!“
Преди няколко месеца погледнах часовника си, показваше 12:12 ч. Изведнъж си спомних, че преди четири години, докато снимахме в Перу, ти ми каза, че след поставената диагноза – рак, това ти се случва постоянно, беше забелязал, че всеки път, щом погледнеш часовника, часовете и минутите съвпадат… 17:17 ч., 23:23 ч., 14:14 ч., 20:20 ч.
Тогава дори не се замислих какво точно споделяш с мен, но полека-лека започнах да разбирам, и то все повече и повече, че тази на пръв полед незначителна констатация беше абсолютно важна и много значима за промяната в живота, която ти предстоеше…
[Преди диагнозата Андре беше фокусиран толкова много над това да бъде най-добрият, че не му оставаше време да се вгледа в малките неща… със сигурност тогава не е имал време да забележи, че часовете и минутите на часовника съвпадат.]
Когато знаеш, че времето ти на тази планета изтича… ненадейно започваш да благодариш за малките неща, които животът ти поднася и с които те усмихва, започваш да се интересуваш какво става наоколо ти, спираш да бързаш и да се тревожиш и започваш да цениш това, че си просто жив. Това ми каза ти тогава…
Аз вече знам, че животът ни е подарък, на това ме научи приятелят ми Андре. Знам, че трябва да живеем и да ценим миговете… всъщност май доста хора наоколо ми го разбраха.
Не мога да спря да мисля за теб, приятелю! И не мога да спра да се усмихвам… и да се сещам за теб, всеки път, когато часовете и минутите на часовника ми съвпаднат.
Както казват, отишъл си си, но не си забравен… за Бога… не си!“

И нека вечната прогноза те прави щастлив там, където си, Андре!

Сърф с педали? Или как се съчетава любовта към водните екстремни спортове със страстта към фитнеса?

снимка: Hobie Eclipse

Компания, производител на каяци, има отговор на този въпрос. Тя нарави „педалборд“, който се задвижва със силата на степинг. Така можеш едновременно да тренираш и да се придвижваш по реки и езера със скорост 12 км/ч.

снимка: Hobie Eclipse

Новата мания има за цел да пренесе фитнес залите във водата. Докато краката си вършат работата, посоката се контролира от алуминиево кормило. А пред очите се откриват различни вдъхновяващи гледки. И то съвсем реални, а не от екран или на запис.

снимка: Hobie Eclipse

снимка: Hobie Eclipse

На „педалборд“ могат да бъдат возени и домашни любимци. От компанията твърдят, че бордът е достатъчно издръжлив и стабилен. Стабилна е и цената му – между 2500 и 2600 долара.

снимка: Hobie Eclipse

снимка: Hobie Eclipse

Единственото, което му липсваше на лятото, беше подходящият саундрак. Е, вече не е така! Най-свежото парче това лято, което ни кара да оставим всичко и да гоним вятъра по целия свят.

Видеото включва кадри от пътешествия из Виетнам, Бразилия, Мавриций и Южна Африка.

Създаденото от природата или създаденото от човека – бъдещето е това на изкуствените вълни или никой не може да надскочи естествения прибой?

Навън е малко над нулата, мрачен ден, в който дъждът блъска по прозореца и повечето нормални хора правят планове за няколко часа повече в леглото. Ти обаче още от преди изгрев следиш няколко сайта паралелно – турският, гръцкият, сравняваш сателитни снимки, посока на вятъра, пориви, течения. Луната, звездите и планетите са се подредили в правилна линия и май ще го бъде. Багажът ти е готов още от снощи, вакса, неопрен, ръкавици, боне, чорапи, дъската, разбира се. В крайна сметка, докато градът все още се чуди с такси ли да стигне до офиса, или да рискува с метрото, ти го пишеш неработен. И тръгваш. Не на море, на прогноза.

От Бургас надолу минаваш през всички спотове, спираш, оглеждаш, преценяваш. Следващият ден, докато гребеш през прибоя, наред с всички останали 10-тина човека във водата, всичките твои приятели или най-малкото добре познати, ритъмът на вълните тупти в ритъма на сърцето ти, студените пръски те събуждат в пъти по-добре от най-силното кафе, а бесните крясъци на гларусите са единственият шум, освен тътена на морето. Дишаш дълбоко. И докато седиш на дъската в очакване на вълната, си жив. Едно с морето, вълните, вятъра, водораслите, гларусите, скалите отдолу и хората около теб. Не мислиш. Вълната идва.

В крайна сметка, това е смисълът, нали? Дълбоката екзестенциална истина, закодирана в ядрото и олицетворявана от действието на сърфа. Ние всички сме просто дребна част от тази първична енергия, тази мощна сила на природата и космоса, но когато луната, звездите и планетите се подредят, и успеем да я подчиним на себе си, да се слеем с нея, да превъзмогнем страха и неумението, и незнанието, и несигурността – за този един-единствен миг, в който се пускаш. И става.
Няма нищо еднообразно в сърфа, за разлика от целия останал живот. Няма нищо предвидимо, колкото и прогнози да гледаш. Всяка вълна е сама за себе си, и зависи от толкова много фактори, в които само ти не си фактор. Тази мощна стихия под твоето толкова ранимо тяло, която може за секунди да предреши цялото ти бъдеще до степен на невъзможност. Или до абсолютния пълен контрол и осъществимост. Малко неща могат да са толкова смиряващи, или толкова вълнуващи в един и същи момент.

Което ни води до въпроса – на кого, по дяволите, са му притрябвали изкуствени вълни, когато може да има всичко това? Да, екип от високоплатени инженери, архитекти и строители могат да изчислят до абсолютната точност какво точно трябва, за да създадеш перфектната вълна, винаги, всеки път, на всеки няколко минути. Но къде остава соленият въздух, пръските на водата, пяната на вълните, крясъците на гларусите, онова неповторимо, незабравимо усещане за единствено по рода си приключение, което само ти и сродните ти по душа споделяте? Може ли изобщо изживяването да има база за сравнение?

И все пак – сърф парковете стават все по-често срещани и все по-популярни. От Тексас, през Тенерифе и Уелс, до Дубай и Япония – и защо не? Да, изкуствените вълни никога няма да предложат нещо дори близо до естественото изживяване на сърфа, но пък носят със себе си неоспорими предимства. Една съвършена, напълно предвидима вълна, която се чупи всеки път по абсолютно един и същи начин – какво по-добро място да усъвършенстваш техниката си, да усвоиш ново движение или да тренираш, докато тялото ти запечата всеки един детайл на клетъчно ниво? Според повечето от нас предивидимостта се асоциира по-скоро с минус, но не е ли това едно от качествата на повечето от спотовете, попаднали в топ 10 на най-добрите вълни на света? А с честотата, с която се случват прогнозите, особено на нашето крайбрежие, за трениране на техника или трикове и дума не може да става. Чакаш, гребеш, караш, колкото можеш, както можеш, където можеш, в тези няколко часа, които имаш. Пълен рокенрол.

“Не че сърфът е толкова труден за научаване. Просто е труден за практикуване.”, Роби Мейнстрел

От друга страна, сърф парковете елиминират всички неизвестни. Не се съобразяваш с прогноза, с работно време и почивки, с умения и възможности – вълната е там, във всеки един момент, за всяко едно ниво. И след като миналата година паркът в Уелс събра някои от най-големите имена за първото про състезание Red Bull Unleashed, а малко по-късно Кели Слейтър оповести създаването на съвършената изкуствена вълна, която по нищо не отстъпва на тези в океана (и която намери място на корицата на списание SURFER за март 2016), няма спор – уейвпарковете тепърва ще променят бъдещето на сърфа и начина, по който се случват нещата, особено що се отнася до състезателния му аспект. Можем да влезем в полемиката дали сърфът е преди всичко изживяне за духа, борба с елементите или чисто и просто физическа активност – но най-вероятно от всичко по малко, и според човека и възможностите. Нещо подобно като вече надживелия си времето спор катерене по скали или в зали. В крайна сметка, по-важно е да се движиш, да се развиваш, да имаш възможността да правиш неща, а къде, как, с кого и колко точно – както дойде. Стига да не седиш вкъщи, гледайки клипчета как другите живеят живота, докато вдигаш холестерола и нивото на мастната тъкан, всичко е добре дошло.

Няма как да не си признаем – мечтаем си за деня, в който и на наша територия ще имаме подобен парк, в който да си играем между пролетните и есенните прогнози. Но докато се намери инвеститор с желание, визия и средства, обръщаме поглед към по-добрите примери в това отношение.

Surf Snowdonia – Уелс, Великобритания
В сърцето на един от най-красивите региони в Северен Уелс, сред зашеметяващ пейзаж от планини, реки, гори и разнообразие див живот, паркът съчетава създаденото от природата и човека по най-добрия начин. 300-метровата лагуна – основният акцент на парка, предлага близо 2-метрова мощна вълна, която плавно се разгръща в продължение на 150 метра. В различните си зони вълната е подходяща за различни нива, с честота от 3 минути (в сектора за начинаещи) до 1.5 минути (в този за напреднали), като спомага за усвояването на всички необходими умения. Snowdonia беше и арена на първото про сърф състезание, Red Bull Unleashed, което се проведе през септември 2015.

“Невероятно! Карал съм на няколко изкуствени вълни досега, но тази определено е най-добрата. Има едно място, което се казва Sun City, в Южна Африка, което е доста малко и може да направиш еър срещу стената в края, но от гледна точка на разнообразието от завои, дължината на вълната и цялостно изпълнение, това със сигурност е най-доброто в света. Карал съм на прототипа WaveGarden в Испания, който е същата концепция, но малко по-малък като размер, и просто нямам търпение да видя какво ще се случи в следващите пет, десет години! Ще бъде невероятно”, Джорди Смит, професионален сърфист

Siam Park – Тенерифе, Испания
Тайландски тематичен парк на испански остров на пръв поглед звучи леко странно (да не кажем, кичозно), но истината е, че Siam Park извежда понятието за забавления във водата на ново ниво. Изключително екстремни и предизвикателни спускания, пързалки и прочие мокри активности, но триметровата сърф вълна обаче определено е център на вниманието.

“Един упорит глас в главата ти може да ти каже, че вълните в басейна са слаби, предвидими, винаги едни и същи, скучни… Истината е, че отборът на Volcom Europe Groms кара на басейна в Siam Park, Тенерифе, и определно изпита някои неочаквани усещания… Това място е все едно забравена земя някъде в джунглата, невъзможно място, което не съществува. Но то съществува! Когато пристигнеш на басейна, цветът на водата ти напомня за някои от най-добрите екзотични сърф места, като Полинезия и Ментауи… С тази разлика, че е плоско! Изведнъж чуваш гонг, после още един и знаеш, че вълната идва…” Volcom Europe Groms

Wadi Adventure – Дубай, ОАЕ
Един от най-големите уейв паркове в света (и определено най-големият в Близкия изток), на около два часа от Дубай. Истински оазис в сърцето на пустинята с тюркоазено синя вода и впечатляваща 3.3-метрова вълна, която се регулира според индивидуалните предпочитания на сърфиста (left, right, A-frame, closeout), с различни зони за различните нива и умения.

“Много е екзотично. И защото вълната продължава да идва, ти просто искаш да караш и да караш. Доста е странно, в средата на пустинята си, по бански, и като погледнеш пейзажа наоколо, имаш чувството, че караш сърф на Марс.”, Сали Фицгибънс, професионален сърфист

#FreakOfTechnology
Ако има един човек със способността да промени бъдещето на сърфа изцяло, то без съмнение това е Кели Слейтър. Декември 2015 завинаги ще остане в историята на спорта с първото официално видео от съвършената вълна на Кели, продукт на близо десетгодишна разработка, която по нищо не отстъпва на океанските туби. Kelly’s Wave засега е прототип и е запазена само за лична употреба (#NotCrowded), но от това, което виждаме, вълнуващи времена предстоят.

Статията “Теория на вълната” е част от брой ПРОЛЕТ 2016 на Списанието. Ако искате да си набавите стари броеве, които сте пропуснали – свържете се с нас и ще ги получите на преференциална цена. А за в бъдеще – най-добре се абонирайте, толкова е лесно.

Снимка: БАЕВС

По случай двайсетата си годишнина БАЕВС (Българска асоциация екстремни водни спортове) ще празнува с всички свои приятели, членове, фенове на сърфинга и екстремните спортове.

Празникът ще се проведе тогава, когато има прогноза, а изчакването започва от 1-ви септември. Мястото е гр. Ахтопол.

В деня на събитието ще се практикува свободен сърф, а след това ще бъде организирано Сърф ателие за изработване на купи в сърфистка таматика от плажни материали, които след това да бъдат връчени при награждаването.

Освен това БАЕВС организира и фотоконкурс „ХХ години БАЕВС”, в който могат да се включват всички с кадри в категориите: „Винтидж” , „Вълната”, „Портрет”, „Сърф Парти”, „Старчета” – снимки от сърф състезанията организирани от БАЕВС, конкретно на участници над 25 години, „Дребни” – снимки от сърф състезанията, конкретно на участници под 25 години, „Лонгборд”, „Бодиборд”. Повече информация за конкурса можете да намерите на страницата тук.

Денят ще завърши с петото поредно издание на сърф състезанието „Старчета срещу Дребни” 2016. Състезанието е планирано за ранната вечер, на осветителната система на залива, която предварително ще бъде пренасочена към спота. Фаворитите ще избира публиката в дисциплините „Лонгборд” и „Бодиборд”, а за всички дами, престрашили се да хванат нощните вълни, ще има сигурни награди.

Крис Бъртиш – известен в сърф средите с победата си на биг уейв състезанието от 2010 г. Mavericks Surf Contest. Сега обаче той се отправя на една по-различна, но не по-малко предизвикателна мисия.

През декември 2016 г. Крис ще се опита да стане първият човек, успял да пресече Атлантическия океан със SUP. 7500 км, 120 дни, сам, без чужда помощ, в открити води. Пътуването му ще започне от брега на Мароко, през Канарските острови, през океана до Карибите и финала във Флорида.

Опитът на Крис идва близо година след друга подобна инициатива – тази на французина Никола Жаросе, който също се опита да прекоси Атлантика със SUP, но няма и един ден по-късно, се отказа и почти успя да се удави. Само можем да се надяваме, че Крис Бъртиш, който държи настоящия рекорд по най-дълго изминато разстояние със SUP в рамките на 12 часа, ще има по-голям успех.

Проектът на Крис не е породен просто от желанието за поставяне на рекорди и изпитание на човешките възможности в екстремни условия, а е обвързан с няколко благотворителни каузи, насочени към подобряване живота на децата в Южна Африка.

Няма ограничение как да се забавляваш във водата – трябват ти само добри вълни, група приятели и някакъв вид дъска или друго подобно устройство.

Оттам насетне всичко е лесно. Поредното доказателство идва от бреговете край Хосегор, Франция, и няколко приятели, обединени под името Aqua Board L. Във веселата група е и Фред Дейвид – световен шампион по бодисърф, фрийдайвър, харпунджия и сърфист. Истински човек на водата! В случая те се пускат по вълните на Хосегор – един от най-известните френски сърф спотове, с наглед странно устройство, наречено Sumo Tube.

ВИЖ ОЩЕ: Бодисърфинг техники и стилове

От Хосегор през Мундака до Назаре – най-добрите места за сърф в Европа, заснети от въздуха. Нищо не остава скрито от летящия дрон (освен може би онова, което се случва в тунела на вълната).

Да станеш вдъхновител за достигане на свободата на духа е нелека задача. Да отговаряш на нуждите на търсещите свободата и живеещи на „гребена на вълната” е по-скоро призвание, отколкото професия. Когато го правиш обаче, воден от собствения си стремеж да търсиш и намираш новото и необикновеното, се получават страхотни неща – от изследователи за изследователи, от хора, които вибрират на твоята приключенска честота, точно за теб.

Runawave е българската марка, произвеждаща неопрени, която „вдъхновява свободата”. Тя изцяло се асоциира с идеята за свобода в различните ѝ измерения – да правим това, което обичаме; да бъдем различни; да търсим това, което ни прави щастливи; да приемаме материалното като минимална необходимост, а не като нещо, към което да се стремим на всяка цена. Нейната идеологията се допълва още от заложения стремеж да вдъхновява и да споделя.

Снимка: Runawave

Още от първия поглед върху неопрените на Runawave се забелязва, че са необикновени. Вместо изработени в характерните тъмни, черни цветове, те са цветни, забавни и залагат на свежи багри, подбрани по последните модни тенденции. Вдъхновени са от стремежа към различното, свободното, което в случая се оказва по-красиво и по-добро, и изпълнява една от целите на марката – да внесе повече цвят в морето, океана, реката.

Но не само външният вид прави неопреновите костюми на Runawave страхотен избор за всички практикуващи сърф, каяк, рафтинг, гмуркане или други водни спортове. Марката, произвеждаща в България, гарантира висококачествено производство. Всеки един продукт се изработва по поръчка от най-качествени и високотехнологични материали, които се съхраняват при специални условия и се обновяват на всеки 3 до 6 месеца, директно от най-големите производители и иноватори в областта на неопреновите платове. Всеки артикул се изработва специално за нас – клиентите, спрямо индивидуалните ни предпочитания и нужди.

Снимка: Runawave

От Runawave знаят колко трудно е да „вкараш” всеки отделен човек в рамки, затова могат да ни изработят напълно персонализиран като размери костюм, който да пасва идеално на тялото ни. Така се гарантира комфорта по време на носене и многократно се понижава рискът да се сдобием с костюм, който не върши работа, просто защото не ни става.

Размерът обаче не е единственото нещо, което може да бъде персонализирано. Неопренът ни с марка Runawave може да бъде изработен в цветове по наш избор и да притежава наша любима щампа. Дори размерът на ципа може да бъде такъв, какъвто искаме. Целта на марката е самите клиенти да изказват мнението си за продуктите, за да може те да бъдат развивани и подобрявани на база на реалните потребности на използващите ги.

Постоянното развитие на портфолиото и марката е гарантирано и от партньорството на Runawave с професионалисти във всеки спорт, за който се изработват продукти. Обратната връзка за качеството на костюмите се дава от хората, които ги подлагат на най-безпощаден тест – спортистите. Именно те дават експертна и регулярна информация, която служи за постоянното развитие и усъвършенстване на бранда.